Светът е в ръцете ни

Последните няколко дни ме накараха да си задам въпроса: Колко е малък светът който ни заобикаля?
Всичко започна в Събота. Не очаквана среща, на не очаквано място.
Чувам как викат на глас името ми и то няколко пъти. Всички хора, които се разхождаха спокойно по централната улица на градчето, се загледаха любопитно по жената която викаше.
На това му казвам изненадваща среща!
-Здравей, радвам се да те видя. Заговори ме госпожата, докато се мъчех да се сдтя за името й, но бях сигурен, че се познаваме. Паметта ми е такава, имена не помня, но лица не забравям.
-Здравейте, и аз се радвам да ви видя. И тогава ми светна колко много километри пропътувахме заедно с нея и двамата и сина.
Разговорът продължи приятелски с идея да й помогна в избора на нова дестинация за далечно и интересно пътуване.

Само един от моментите които ме карат да се замисля, колко е малък светът.

София в снимки (instagram) #1

Реших да споделя онези моменти, когато столицата ни ме кара да се усмихвам. Инстриментите са ясни: Instagram + SGNote. Оставям на вас преценката дали съм уловил моментите…

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Revolt

С нетърпение чакаме версия за която не е нужно използването на емулатор.

Stranger's Weblog

Помните ли Re-Volt? Мхм, онази култова игра с колички с дистанционно които се стрелят с разни неща… не знам за вас, но на мен това ми беше една от любимите игри, и голяма част от ранните ми тинейджърски години са минали именно в цъкане на нея. 😀 Плюс – това е може би първата игра от която съм получавам „мускулна“ треска на пръстите на ръката. 😀

Та в този ред на мисли, съм особено щастлив да отбележа, че според интернедите, iOS версия на култовата R/C класика се е насочила към iOS устройствата близо до Вас.

Най-якото е, че (както eurogamer.net са отбелязали още миналия месец) версията се разработва от Big Bit (сайта им го потвърждава), където Nick Baynes (който съм цитирал по-горе) е CEO. 🙂 Припомням…

View original post 95 more words

It’s a wild and perfect day

Точно така, заглавието много добре описва как се чуствам в последните две седмици.

Всеки ден е нов, различен, и изпълнен с решими дребни проблемчета. Всичко е въпрос на организация и положително настроение, което се предава и на околните хора. Доволен, усмихнат и зареден с положителна енергия, въпреки че съм работел през повечето почивни дни, ме изпълват с онова приятно чувство на задоволство.

Сега е време пак да пробвам да се впиша в монотонната работна атмосфера, но не с умора, а с желание. Сякаш съм бил на почивка в Арабския свят и съм замъкнал със себе си приятни спомени, снимки и няколко рецепти, с които да изкуша приятели за вечеря. Не пропускам, че ще се насладим и на ароматна „шиша”, позната в България като наргиле…

Yes! It’s a wild and perfect day again…

image

image

С времето…

И както всички някога сме усещали, с времето взаимоотношенията ни се променят. Ту се събираме заради взаимни интереси, ту се разделяме пак заради разлика в тях.
Те са сложни, но как бихте ги оценили ако не бяха противоречията и единодушното мнение по темите.

Сложно е когато трябва да вземеш стана и все пак по—добре да знаеш от колкото да се надяваш…

SSDD (Same Shit Different Day) или просто един от онези дни

Да! Днес е просто един от онези дни в които всичко се променя със скоростта на светлината и разбира се не в моя полза.
Събитията настъпват без възможностa да ги контролирам. Мога само да се стремя към целите си със всички сили.
Това и правя!

И пак SSDD

Обещанието

image

Всички даваме обещания на близки, приятели и познати. Често обаче не спазваме срока или условието на това обещание. Лично аз се чуствам гузен тогава. Затова предпочитам както в професионален така и в личен план да не надхвърлям възможностите си.
Може да го считате за плюс или минус но съм реалист.
Ако някой си хареса глинен съд от снимката която направих и прояви интерес, то мястото е Бачково. Там може да откриете както глинена посуда, която да украси масата ви в традиционен родопски стил, така и да усетите духа и аромата на родопите. Свещенно място за мен където сякаш времето спира.

Малко по малко…

image

Точно така, плахо, но съзнателно крача аз на пред…
Да София не е Брюксел, София не е Дубай!
За мен София си има свой стил. Понякога ми изглежда враждебна, а друг път толкова гостоприемна.
Но всеки от нас може да види в нея своя дом.
И всеки път надничам зад ъгъла и отново ме чака нещо ново, неочаквано и интересно.
Какво ще ме изненада следващия път само „тя“ си знае.